Тайните на Сиан

Тайните на Сиан

Blog Article

Известен като "Водния град" или "Шанхайската Венеция", той е прорязан от различни по форма и големина канали.

Тогава и в източна Швейцария имах престой, но там не съм имал подобни срещи и разговори.

Случайно и едно заптие от вардата ни стана другар. Ние се освободихме.

- С кой си в къщи? - С един приятел, не се притеснявай – смигна й Митко – намислил съм ти нещо, по така.

Елин Пелин или Димитър Иванов Стоянов е един от най-обичаните български автори.

Решавам, че ще се правя на мъж – отивам отзад, да повдигна задницата и да я завъртя, но то си тежи – на няколко подхвърляния успях, но така си сецнах гърба, че ми причерня. Дойде Ели и ми каза:

Мъж и жена с нещастни бракове се срещат на почивка в Крим и започват романс. Когато идва време за тръгване, те се връщат при семействата си, но продължават да копнеят един за друг.

С годините докторът напълнява и става по-земен човек. Спектаклите в дома на Туркини вече не са му интересни, за разлика от парите и домашния комфорт.

Много ме кефят истории с чувства и истински влюбени герои. А и всичко се случва сред природата....... направо нямам думи.

Това необходимо, извънчовешко самообладание го не напущаше и в най-страшните опасности, с които беше насеян неговия невероятен, премеждлив живот.

И направи знак, че не желае да говори повече за едно опасно нещо.

Въображението насяваше с подозрителни симптоми околността. То търсеше и съглеждаше между братясалите стъбла на дърветата и сплетените им клонове ту цевта на една арнаутска пушка, ту гъжвите на злодейци, ту дългите поли на черкези, които се гушеха в гъстълака… ??????? ?? ???? Самотията около мене ми тегнеше… Извиках веднаж, дваж, напосока, дано ми се обадят — да чуя поне човешки глас, — но ми отговориха само екове… Аз задупчих енергически търбуха на коня си, но той беше заморен вече. Местността добиваше все повече враждебен вид. Слънцето припече, ветрецът престана, гората заглъхна; само бръмченето на рой мухи се чуваше сега, и то твърде гръмливо сред мъртвешката тишина… Аз вървях вече между две високи стени от дървета. Един разбойник не би нашел по-сгодно място за престъпление. При един завой инстинктивно се обърнах назад и потръпнах: видях двамата италианци, че се мярнаха на пътя и тозчас потънаха в шумака. Разбрах всичко: пътят правеше тука остър лакът; очевидно те нагазиха напреки през гъстълака, за да ми излязат отпреде и пресечат пътя, вярвайки, че не съм ги видял… Тотава аз силно боднах коня.

- Гледай к’ва путка приятел! Първоначалния шок у Жоро премина изцяло и се смени с пълна възбуда.

Елин Пелин е написал приказка, носеща заглавието “Снежанка”. Сюжетът ѝ няма общо с този на Братя Грим.